Район Велинград

  • Общо описание

Велинград е разположен на 770 м.н.в. в западната част на Чепинската котловина.

От юг, запад и север градчето е заобиколено от родопските дялове Баташка планина и Алабак, а през самия град протича Чепинска река. Велинград е известен със своето водно богатство - тук бликат около 70 термоминерални извора, най-горещия от които надхвърля 90 градуса. Тук се намира и един от големите карстови извори в България - "Клептуза". Макар и не толкова известни, но не по-малко интересни са околностите на Велинград - старите гори във високите части на Алабак и Сютка представляват един изключително ценен и все още съхранен природен ресурс. Тук посетителя може да се наслаждава на вековни смърчови и борови гори, дъхави поляни и пасища. 

  1. Параклис "Свети Никола"

    Параклиса "Свети Никола" (Никулица, Никульова черква) се намира на около 3 км западно от Велинград

    Параклиса "Свети Никола" (Никулица, Никульова черква) се намира на около 3 км западно от Велинград при надморска височина около 900 метра. Според преданието недалеч от сегашния параклис до 17 век е съществувала църква, която е била унищожена по това време. Настоящия параклис е възстановен през 2010 година, а в непосредствената околност е оформена приятна зона за отдих с хубава чешма и туристически заслон. От Велинград до "Свети Никола" се отива за около 1 час, като се следва маркирания със синьо / зелено маршрут през местността "Гергевана".

  2. Долене

    Местността "Долене" се намира по поречието на Чепинска река, на около 4 км североизточно от село Драгиново

    Местността "Долене" се намира по поречието на Чепинска река, на около 4 км североизточно от село Драгиново. Представлява долинно разширение, заето от ливади, в южното подножие на връх Милеви скали. През "Долене" преминава теснолинейната ЖП линия и на десния бряг на реката е построена едноименната гара. До "Долене" може да се отиде по горски път за около 1.5 часа от село Драгиново. Съответно ЖП гарата може да бъде използвана като начална точка за изкачване на връх Милеви скали - 3 часа или височината Лакътска чука - 2 часа. 

  3. Лакът

    Местността "Лакът" се намира на около 4 км северно от село Драгиново. Представлява възвишение с формата на

    Местността "Лакът" се намира на около 4 км северно от село Драгиново. Представлява възвишение с формата на пресечен конус и надморска височина 1059 метра. Склоновете на възвишението са стръмни и скалисти, а около тях река Чепинска прави остър завой променяйки посоката на течение от север на изток. По най-високите части на възвишението личат следи от подравнявания и стари градежи, които подсказват, че вероятно на това място е съществувало укрепление. За съжаление към момента няма археологически проучвания, които да дават по-ясна представа за предназначението и датировката на обекта. До местността "Лакът" може да се отиде за около 2 часа от село Драгиново или гара Долене. Пътеките и пътищата водещи до "Лакът" не са маркирани.

  4. Славееви скали

    Скалният комплекс "Славееви скали" се намира западно от Велинград.

    Скалите се издигат на едно било спускащо се от масива на връх Арапчал и представляват множество разхвърляни сред гората скални блокове с различен размер и причудлива форма. Красива гледка се открива от стърчащите над дърветата скали - право на юг е билото на връх Острец, на запад и север са склоновете на Арапчал и Елин връх, а на изток се разстила Чепинската котловина. "Славееви скали" и техните околности са обитавани от човек от дълбока древност. Свидетелство за това са множеството вдълбавания по скалите, останките от керамика и мелнични колела. Обектът е регистриран и проучен от археолозите във велинградския исторически музей. До "Славееви скали" може да се достигне по горски път и пътеки, преминаващи през местностите Гергевана, Никульова черква и Булин чаир. Разстоянието от Велинград до "Славееви скали" се изминава за около два часа.

  5. Пещера "Лепеница"

    Пещерата "Лепеница" се намира на около 10 километра южно от Велинград. Развита е по десния бряг на река Чукура.

    Пещерата е относително добре проучена - картирани са три нива с обща дължина около 1500 метра. В пещерата "Лепеница" могат да бъдат видяни почти всички характерни за пещерния свят форми - сталктити, сталагмити, сталактони, драперии, синтрови езера. Към настоящия момент пещерата се стопанисва от сдружение "Суткя" и посещението и става задължително с придружител от страна на сдружението. Пещерата е отворена за посещения в периода Април - Ноември. До "Лепеница" може да се достигне по асфалтов (10 км) и горски макадамов път (2 км) от Велинград по поречието на едноименната река или от Ракитово по асфалтов път през местностите Блатца и Ремово (15 км) и макадамов път (2 км).

  6. Теснолинейката

    Единствената в България теснолинейна ЖП линия преминава през района на Велинград, изкачва се до най-високата гара на Балакните - Аврамово (1267 м.н.в.) и продължава към долината на река Места.

    Единствената в България теснолинейна ЖП линия преминава през района на Велинград, изкачва се до най-високата гара на Балакните - Аврамово (1267 м.н.в.) и продължава към долината на река Места. Пътуването с теснолинейката дава възможност да се насладите както на природните красоти в тази част на Родопите, така и на културното многообразие на района.
    Ето и кратка история за създаването на теснолинейката, любезно предоставена от http://760mm-bg.wix.com/

    "По време на Първата световна война България усеща огромната липса на бързи транспортни връзки към краищата на страната. Много български земи са почти откъснати, а това ги прави лесна мишена за воюващите държави, жадни за нови територии. Особено тежък е проблемът в Родопите, които тогава са почти непристъпни. Затова през 1915 година правителството нарежда да се проучат долините на реките Яденица, Ели дере (днес Чепинска) и Въча, и да се избере откъде да се прокара железен път към Родопа планина.
    През следващата 1916-а е решено! Ще се строи теснолинейка от гара Саранбей, през дефилето на река Ели дере, Чепинското корито, Аврамовата седловина и от там по долината на река Места към Разложко и Неврокоп (днешен Гоце Делчев). На 25 май 1920 година 19-тото Обикновено народно събрание гласува и приема закон № 1257 за построяването на теснопътна 760-милиметрова жп линия от Саранбей за Лъджене, Якоруда, Разлог и Неврокоп.
    Веднага възниква въпросът кой ще проектира линията. Първите двама поканени инженери се отказват мигновено и подават оставка. Причината – крайно опасното и диво дефиле на Елидерска река. Тогава в България се прибира току-що дипломираният в Германия млад инженер Стоян Митов. Именно той започва проекта на тясната жп линия от Тракия до Пирин.
    Работата стартирала още през същата 1920 година. Зимата настъпила и фактическата дейност била отложена за пролетта. Така през 1921 година работници от трудовата повинност, която се сформирала точно тогава от кабинета на Александър Стамболийски, и начело с инженер Митов, започнали усилена работа в първия равнинен участък между гара Саранбей и село Варвара. 
    За 5 години – до лятото на 1926-а, линията пробила дефилето и достигнала село Лъджене. Работило се в много тежки условия без никаква техника и механизация. Десетте тунела в този учатък са пробивани с каменарски взривове, кирки и лопати, в условия, изключително опасни за живота.
    На 2-ри август 1926 година, точно в 11 часа, потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей влакчето спира на гара Варвара, спирка Баните, гара Дорково, спирка Бакърджийски хан, гара Долене, спирка Дренов дол, гара Чуката и слиза в последната гара Лъджене-Каменица. Пътуването трае 3 часа и 22 минути.
    През следващата 1927 година е открит участъкът между селата Лъджене и Чепино-баня, днес квартали на Велинград.
    Още една година по-късно била открита и отсечката от село Варвара до град Пазарджик. От този момент със закон името на линията било сменено. Тя вече се казвала Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Варвара – Саранбей. В закона се казвало още, че Пазарджик ще бъде основна начална и крайна гара за влаковете по линията.
    9 години по-късно е въведен в експлоатация следващият участък – от Чепино-баня до гара Якоруда. Той е най-трудният за изпълнение. Тук – между спирка Света Петка и гара Аврамово, жп линията се изкачва в 5 етажа, провирайки се под себе си посредством 16 тунела само за 9 километра. Това уникално за света съоръжение наричаме „осморка” заради формата, която прави трасето. След гара Аврамово линията прави две спираловидни слизания, наречени още „шестици” – покрита и открита. Така достига до спирка Черна Места и оттам се спуска до Якоруда по долината на река Места. Участъкът е въведен в експлоатация, но без официално откриване.
    Уникално за участъка от Велинград до Аврамово е, че тук жп линията Септември – Добринище и до днес остава единствено транспортно средство за стотици местни от високопланинските села край гара Цветино. Голяма част от местното население там изкарва прехраната си благодарение на теснолинейката, която остава жизненоважна за района.
    На 30-ти юли 1939 година се открива отсечката до гара Белица, като общата дължина на линията от днешен Септември вече е 101 километра. Тогава самият Цар Борис III кара празничния влак. Това събитие остава в съзнанието на местното население – двете чудеса: цар и влак – заедно.
    За следващите 4 години е построен участъкът Белица – Разлог – Банско. Открит е на 3-ти март 1943 година.
    На 9-ти декември преди 70 години е въведена в редовна експлоатация 6-километровата отсечка от Банско до гара Добринище. Тя остава последна и до ден днешен. 70 години по-късно линията не достига до Гоце Делчев.
    В строителството на този грандиозен жп проект участват основно трудоваци – местни трудоспособни българи, които служат на държавата в изграждането на големи съоръжения в съответните райони на страната. Участъкът Банско – Добринище е построен с доброволния труд на жителите на село Добринище, днес курортно градче. Линията е проектирана от български инженери, а парите за изграждането ѝ са от държавни заеми. Едно е сигурно – водещо е било желанието на хората. Всички са оценявали колко важен е този влак за тях. Железницата е оживила района, развила е индустриални и туристически центрове като Велинград, Якоруда, Разлог и Банско.
    Въпреки, че теснолинейката остава до Добринище, тя дълги години е основен транспорт за пътниците и товарите по течението на река Места още 40 км надолу до град Гоце Делчев. Всичко за бита и индустрията в гоцеделчевско се транспортирало с теснолинейката. До Добринище с влак, а надолу с камиони. Така че Малката железница е допринесла за развитието и на своя планиран край – долното течение на Места. 
    За 70 години много неща са се променили. Най-голямото сътресение теснолинейката преживява през 2002 година, когато е закрит участъкът Пазарджик – Варвара и е преустановено товарното движение по линията. Но стойността на тази тясна железница остава завинаги. Теснолинейката Септември – Добринище е чудо на инженерната мисъл за годините, в които е строена, а и за днес. В едно с подвижния състав и природните дадености по протежението ѝ, тя е уникат и национална гордост.
    За 125 километра, Родопската теснолинейката тръгва от низината на река Марица, минава през красивото скалисто дефиле на Чепинска река, достига най-голямата котловина в България – Чепинската и спира в СПА столицата на Балканите – Велинград. След нея с уникалната „осморка” достига на кота 1267 метра най-високата жп гара на Балканския полуостров – Аврамово, където среща Рила планина. Оттам се спуска в зелената долина на Места по стария римски път към Солун и достига Разложката котловина – най-висока в България. Преминава през ски столицата на Балканите – Банско и достига китното градче Добринище, сгушено в полите на Пирин планина.
    За 125 километра тясната жп линия ни развежда покрай средновековни крепости, антични градове, митични местности, множество минерални лековити извори, снежни върхове, знайни и незнайни пътеки, хижи, вековни храмове на българщината и още много, много забележителности."

    Кристиан Ваклинов

     

     

  7. Села и махали в планината над Велинград

    Множество селца и махали са "накацали" по склоновете на Велийшко- Виденишкия дял и Алабак, западно от Велинград.

    Множество селца и махали са "накацали" по склоновете на Велийшко- Виденишкия дял и Алабак, западно от Велинград. Посещението им предлага на посетителя досег до автентичния родопски живот в тази част на планината. Жителите на планинските села са заети основно с дребно животновъдство, земеделие и горскостопански дейности. През летните месеци много от тях обикалят горите в района, събирайки гъби, горски плодове и билки, от които правят вкусни сладка и чай. Не се колебайте да попитате и за други домашни продукти, като сирене, масло и кашакавал - тук все още можем да се насладим естествения вкус на храната.

  8. Станиловец

    Местността "Станиловец" се намира западно от село Драгиново.

    Представлява удължена билна поляна, от която се откриват прекрасни гледки към Чепинското корито, рида Алабак и масива на връх Голяма Сютка. В източния край на поляната е построен ловен заслон, в който при нужда могат да се подлсонят повече от 20 души. До заслона има хубава чешма. Недалеч от поляната (по билото в източна посока) се намира интересен археологически обект - могила, в рамките на която личи солиден градеж с правоъгълна форма. До местността "Станиловец" може да се отиде от асфалтовото шосе Каменица - Начовото (10 - 15 минути) или по пътека от село Драгиново за около един час. 

  9. Уличките

    Местността "Уличките" се намира на 5 километра северозападно от Велинград, в подножието на Елин връх. Представлява комплекс от причудливи скали

    Местността "Уличките" се намира на 5 километра северозападно от Велинград, в подножието на Елин връх. Представлява комплекс от причудливи скали, разположени на височина около 1100 метра, сред хубави полянки и дъбова горичка. По скалите личат множество култови ямки, което предполага, че скалния комплекс е служил като светилище в миналото. Към момента не са правени археологически проучвания на обекта. На полянката сред скалите е изграден импровизиран заслон, в който при лошо време могат да се подслонят 10 - 15 души. До "Уличките" води маркиран в зелено маршрут от Велинград (1.5 часа), преминаващ през местностите "Гергевана" и "Стария чарк".

  10. Проломът на Чепинска река

    Проломът на Чепинска река започва северно от село Драгиново и продължава до напускането на реката в района на село Ветрен дол.

    Проломът на Чепинска река започва северно от село Драгиново и продължава до напускането на реката в района на село Ветрен дол. В този участък реката протича между родопските дялове Алабак и Къркария, образувайки живописен каньон със стръмни скалисти върхове. В началото на пролома реката тече в северна посока, но при височината Лакът прави "остър" завой на изток, преминава през местността "Долене", след което завива на североизток. Горната част на пролома може да бъде посетена от село Драгиново, като в началото се следва ясен горски път, който впоследствие се изоставя и през височината Лакът се достига до местността "Долене".

  11. Маркови скали

    Местността "Маркови скали" се намира на около два километра източно от велинградския квартал "Чепино". Представлява комплекс от няколко скали

    Местността "Маркови скали" се намира на около два километра източно от велинградския квартал "Чепино". Представлява комплекс от няколко скали с височина около десет метра, гледащи в западна посока. От скалите се открива хубава гледка към Велинград, връх Острец, Алабак и върховете на източна Рила. До "Маркови скали" може да се отиде за около един час по маркиран със зелен цвят маршрут започващ недалеч от хотел "Велина" или по горски пътеки от завод "Кристал". За съжаление горите в околностите на обекта са доста унищожени, а пътеките ерозирани.

  12. Мечкина река

    Мечкина река или Теллидере е десен приток на Чепинска река.

    Води началото си от подножието на връх Малка Сютка и тече в северозападна посока, приемайки десния си приток - Зайково дере. 
    На около километър над водослива на Мечкина и Чепинска река (Бистрица) се е образувала живописна каскада от малки водопади и еворзионни котли, която доставя истинско удоволствие на любителите на природата. До водопадите може да се достигне като се следва камионния път изкачващ се по поречието на реката. При първия мост над реката се изоставя камионния път и се продължава по обрасъл път / пътека срещу течението. Водопадите са на около 200 метра, а преминаването на самата каскада изисква повишено внимание, тъй като няма ясна пътека и се налага пресичане на реката и малко катере по стръмните странични склонове.

  • Забележителности

Околностите на Велинград предлагат на посетителя множество природни и културно-исторически забележителности - карстовия извор "Клептуза" и едноименната защитена местност се намират в

Околностите на Велинград предлагат на посетителя множество природни и културно-исторически забележителности - карстовия извор "Клептуза" и едноименната защитена местност се намират в южния край на града, пещерата "Лепеница" открива пред посетителя приказното богатство на подземния свят, а горите и панорамите на Голяма Сютка, Елин връх и Арапчал вдъхновяват погледа. 
Населен от дълбока древност, този район крие много паметници на културно-историческото наследство, които все още очакват да бъдат добре проучени и представени. Недалеч от Велинград се издига връх Острец, на който е съществувало голямо тракийско светилище. Други култови места са Славеевите скали, "Свети Илия", "Свети Спас", "Станиловец".
През Велинград преминава и единствената в България теснолинейна ЖП линия, която свързва Тракийската низина и Пиринския край, изкачвайки се до най-високата гара на Балканите - Аврамово (1267 м.н.в.). 
Селцата и махалите, разположени по слконовете на планината в западна посока очароват посетителите със своята автентичност, красиви гледки и колорит.

  1. Велинград - "Вазова поляна" - вр. Острец - 2.30 часа

    От центъра на Велинград се изкачвате към хотелите "Бор" и "Макси".

    От "Макси" започва горски маркирана със зелен цвят пътека, изкачваща се към местностите "Попин камък" и "Войнишка поляна". От "Войнишка поляна" пътят продължава сред хубава букова гора и се изкачва до малък превал, от който се открива гледка към връх Острец. На седловината вдясно се отделя пътека, по която за пет минути можете да отидете до местността "Вазова поляна". Тази местност е описана от Иван Вазов в пътеписа "В недрата на Родопите" - по време на престоя си в чепинско, той обичал да излиза до това място и да се наслаждава на околните красоти. За да продължите към връх Острец е необходимо да се върнете обратно до седловината и да продължите на югозапад. Първоначално пътеката се спуска, а след това продължава да се изкачва по склоновете на връх Малък Острец. След като достигнете южния склон на Малък Острец, пътеката намалява наклона си и продължава на запад, докато достигнете до подножието на връх Острец. Последният участък преди върха е стръмен, но се преодолява за около 15 минути и ви отвежда до седловинна полянка, на която има изграден малък заслон. Оттук вдясно за пет минути достигате най-високата точка на върха. От Острец се открива красива гледка към Чепинската котловина, масива на връх Сютка, Баташки Снежник, Арапчал, Велийца, а зад тях надничат високите части на Рила и Пирин. От заслона под върха можете да продължите до "втория" връх на Острец, където личат останките от голямо светилище на бесите. Връщането до Велинград може да стане по същия път или по немаркирана пътека водеща към квартал Чепино на Велинград. По маршрута няма чешми, което налага запасяването с достатъчно вода за прехода.
    Маршрутът е подходящ за пешеходен туризъм.
    Маршрутът е маркиран със зелен цвят.

  2. Велинград - гара "Цветино" - връх Острец - Велинград

    Този маршрут е подходящ за комбиниран туризъм - от Велинград до гара "Цветино" отивате с теснолинейния влак за около 30 минути.

    От гарата в североизточна посока тръгва горски път, по който за около час се изкачвате до Алендарова махала. Оттук до съседната махала Долна Дъбева се изкачвате по шосето за около 15 минути. От Долна Дъбева по горски път в северна посока се изкачвате до маркирания със зелен цвят билен маршрут към връх Острец. След като излезете на билния път, поемате надясно (ЮИ) по него. Оттук до подножието на връх Острец пътят следва самото било, като се изкачва или заобикаля билните възвишения, най-високо от които е Вудников връх - 1244 м.н.в. Почти през цялото време се откриват хубави гледки към диплите на Родопите, връх Острец и билото на Арапчал. За около 1.5 часа достигате местнотта "Водни камък", представляваща интересна масивна скала, разположена в западното подножие на Острец. По скалата личат множество ямки, улеи и други вкопавания, които вероятно са били ползвани за култови цели. От "Водни камък" до връх Острец следва изкачване по стръмна пътека. За около 20 - 30 минути излизате на западния връх, известне още като "Шилото". На най-високата точка личат руини от древни градежи. Обектът се проучва от археолози и се предполага, че е функционирал като светилище на бесите. Продължавате на изток до малка седловина, която свързва двувършието на Острец. Тук има малък заслон, а най-високата точка на върха отстои на пет минути. От връх Острец (1364 м.н.в.) се открива прекрасна гледка към Родопите, Рила, Пирин и Чепинската котловина. Слизането към Велинград става по маркирания със зелен цвят горски път в източна посока и отнема около 1.5 часа. Имайте предвид, че след Долна Дъбева по маршрута няма чешми т.е. трябва да се запасите с достатъчно количество питейна вода. 
    Маршрутът е подходящ за пешеходен туризъм.
    Маршрутът е маркиран частично със зелен цвят - от билото над Долна Дъбева до Велинград.

  3. Вeлинград - м. "Гергевана" - Славееви скали - 2.5 часа

    От центъра на Велинград поемате по ул. "Тошо Стайков" в посока на бившия военен санаториум (сега болница "Вита").

    На завоя преди санаториума вдясно се отделя маркирана със син/жълт цвят пътека. Тя се изкачва стръмно и след около 10 минути излизате при параклиса "Св. Георги", който всъщност дава и името на околната местност - "Гергевана". Продължавате по горския път през поляните в северозападна посока и след нови 10 - 15 минути навлизате в черборова гора. Пътят продължава да се изкачва и постепенно достигате до параклиса "Св. Никола" - "Никульова черква". Тук има изграден заслон и чешма с хубава вода. На около 200 метра след параклиса достигате горски контролен пункт, при който пътя се дели - поемате наляво (запад) и за около 20 минути достигате до местността "Булин чаир", където също има туристически заслон. На това място основния път завива надясно (СЗ) в посока горски дом "Самоводица". Продължавате по пътя още около 10 минути и следите за отбивка вляво. Пътечката, която се отделя от пътя за "Славееви скали" е обозначена с табелка. По тази пътека за около 15 минути се изкачвате до скалния комплекс. За да се върнете до Велинград можете да продължите по горския път до местността "Самоводица" (40 минути), откъдето да се спуснете по маркирана пътека до местността "Стария чарк".
    Маршрутът е маркиран частично - син/жълт до горския пункт и жълт до местността "Булин чаир".
    Маршрутът е подходящ за пешеходен и велотуризъм. 

  4. м. "Бялата вода" - с. Драгиново

    Местността "Бяла вода" се намира на около 13 километра северозападно от Велинград. Разположена е на 1450 м.н.в.

    на основното алабашко било в подножието на възвишението Соарев връх. До "Бялата вода" води асфалтов път, който започва от велинградския квартал Каменица.

    От "Бялата вода" поемате по горски път в югоизточна посока. Пътят се спуска с лек наклон и след около 20 минути достигате просторни поляни, от които се открива прекрасна гледка към Чепинското корито и заобикалящите го родопски ридове. Продължавайки на изток, в долния край на поляните достигате до характерно възвишение, наречено Амзова чука. На това място пътя прави почти обратен завой надясно (югозапад) и започва да се спуска по склона над река Дълбочица. Пътеката преминава в близост до вилички, които могат да се ползват за подслон в случай на нужда. В крайна сметка достигате до река Дълбочица непосредствено преди вливането и в Чепинска река. Оттук следвате пътя срещу течението на реката и след около 30 - 40 минути стигате до село Ракитово, откъдето с обществен транспорт можете да се върнете до Велинград. Маршрутът е подходящ както за пешеходен, така и за планинско колоездене. Денивелацията на спускане е около 700 метра. Времето за преминаване е около 2.30 часа. 

  • Маршрути

В околностите на Велинград съществуват множество маркирани и немаркирани туристически маршрути. Горските пътища и пътеки в района дават възможност за

В околностите на Велинград съществуват множество маркирани и немаркирани туристически маршрути. Горските пътища и пътеки в района дават възможност за реализиране на разнообразни по дължина и трудност преходи с колело или пеш - на запад от града е развито билото на връх Острец, по което преминава маршрут до село Света Петка и курорта Юндола. В тази посока могат да се организират и комбинирани преходи, включващи пътуване с теснолинейката до гарите Цветино или Света Петка. На северозапад се издига рида Алабак. Маршрутите в тази посока дават възможност да бъдат посетени местностите "Гергевана", "Славееви скали", "Самоводица", "Печенек", "Бялата скала", "Кладова", Елин връх, Арапчал, "Бялата вода", "Станиловец". В южна посока се издига мощния дял Баташка планина с най-висок връх Голяма Сютка. В тази посока водят маркирани маршрути до местностите "Блатца", "Маркови скали", "Просце", "Лепеница" и връх Сютка. На изток от град е билото на Стража, което макар и по-ниско дава чудесни панорами към Чепинската котловина и заобикалящите я родопски ридове. По това било води маршрут на изток в посока гара Костандово и крепостта "Цепина".

  • Туристически услуги

Посетителите на Велинград и района могат да се обърнат към сдружение "Байкария" за полезна информация или

Посетителите на Велинград и района могат да се обърнат към сдружение "Байкария" за полезна информация или организиране на различни туристически услуги - пешеходни и вело преходи, наем на оборудване, транспорт и логистика. Нашите водачи могат да организират разходка до интересните обекти в района, както и да се погрижат за цялостно обслужване на по-масови събития. Можете да се свържете с нас на bikearea@gmail.com

  • Общо описание
  • Забележителности
  • Маршрути
  • Туристически услуги