Район Ракитово

  • Общо описание

Град Ракитово се намира в югоизточната част на Чепинската котловина при надморска височина от 817 метра. Населението на Ракитово е около 8500 души

Град Ракитово се намира в югоизточната част на Чепинската котловина при надморска височина от 817 метра. Населението на Ракитово е около 8500 души, а в рамките на едноименната община попадат още населените места Костандово и Дорково. Според някои автори името на градчето идва от местен вид върба - "ракита", каквито в миналото е имало по поречието на ракитовската Стара река.
Селището и околностите му са населени от дълбока древност. За това съдим по многобройните археологически находки в района - в местността "Макаков мост" са открити находки от праисторическата епоха, а в южния край на градчето в местността "Николица" се намират руините на една от най-големите раннохристиянски базилики по нашите земи. По време на античността и през средните векове по височините над Ракитово са изградени множество укрепени пунктове и калета. Останките от такива укрепления личат по възвишенията "Кулата - Градот" (на юг), "Кулата - Калинката" (на изток), "Пелевата кула" (на запад), "Пашино бърдо" и "Калето" над местността "Качаков чарк". Най-вероятно тези укрепления са били част от отбранителната система на Чепинското корито, чиято главна крепост е "Цепина", разположена северно от село Дорково.
Основният поминък на населението в района на Ракитово е свързан с гората - дърводобив, дървопреработване, събиране на горски плодове и гъби. Дребното земеделие и строителството допълват местната икономика. Напоследък се полагат усилия за развитието на различни туристически дейности - пешеходен, пещерен и културно-исторически туризъм.

  1. "Жълтата скала"

    "Жълтата скала" се издига високо над Къркарийски дол и Чепинска река в родопския дял Къркария. Представлява масивна скала с височина

    "Жълтата скала" се издига високо над Къркарийски дол и Чепинска река в родопския дял Къркария. Представлява масивна скала с височина над 30 метра, от която се открива впечатляваща панорама към околните долини и дерета, северния склон на крепостта "Цепина", родопския дял Алабак и връх Милеви скало, зад които надничат зъберите на Рила и Пирин. До "Жълтата скала" може да се достигне по пътеки от крепостта "Цепина" (по-лек вариант с продължителност около 1.5 часа) или от гара "Цепина" (стръмна пътечка, чието изминаване отнема около 2 часа), или да се комбинира в маршрут започващ от крепостта "Цепина" и завършващ на едноименната гара, откъдето с теснолинейката да се върнете обратно към Ракитово / Велинград. Пътеката е маркирана с жълт цвят, но на места се губи, тъй като е слабо използвана.

  2. "Мел"

    Скалата "Мел" се намира под едноименния връх на около 5 км североизточно от Ракитово и на около 2 км източно от Костандово. Предствалява масивна скала с височина

    Скалата "Мел" се намира под едноименния връх на около 5 км североизточно от Ракитово и на около 2 км източно от Костандово. Предствалява масивна скала с височина около 20 метра, разположена високо над Чепинското корито и гледаща на запад. От върха на скалата се открива една от най-прекрасните гледки към Чепинската долина и заобикалящите я родопски ридове - на юг е масива на връх Сютка и билото на Пашино бърдо, под тях в южната част на котловина е сгушено Ракитово, на запад погледа обхваща характерния връх Острец, билото на Велийца, рида Алабак и върховете на източна Рила. Под нас е град Костандово, а в северозападна посока е билото на Милеви скали, рида Къркария и крепостта Цепина.
    До скалата "Мел" може да се достигне по горски пътеки от Костандово (2.5 часа), Ракитово (3 часа), курорт "Цигов чарк" (2.5 часа).

  3. "Кулата - Градот"

    Тракийска, късноантична и средновековна крепост "Кулата- Градот" се намира на 3.49 km югозападно по права линия от центъра на град Ракитово и 8 km по път.

    Тракийска, късноантична и средновековна крепост "Кулата- Градот" се намира на 3.49 km югозападно по права линия от центъра на град Ракитово и 8 km по път. Комплексът, включващ християнска църква, хранилища и кули, е с приблизителна площ от 4 дка и е разположен на 1303 m надморска височина. 
    На най-високата част и в центъра на комплекса някога се е издигала еднокорабна църква, ориентирана с дългата си ост в почти точен изток- запад. Наосът на църквата е с вътрешни размери 7.5 х 4.2 m, притворът – 4.5 х 4.2 m и преддверието от запад – 3.5 х 4.2 m. Зидовете на църквата са с дебелина 0.45 м, градени от цепен камък и бял хоросан. По вътрешния овал на апсидата (с вътрешен радиус 1.25 m) е разкрит единичен слой стенописна украса върху тънка варова замазка. Стенописите са до нивото на запазената градежна височина 1-1.10 m. В тях се различават следи от налична някога фигурална композиция – долната част на четири фигури с богослужебно одеяние, насочени, както показва стъпването, към средата на апсидата. Обичайно за този вид композиции и съгласно средновизантийския иконографски канон, характерен за периода от Х в. насам, също тук са били изобразени св. отци- литургисти, св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, и най- вероятно св. Григорий Нисийски и св. Григорий Назиански. Благодарение на здравата хоросанова основа стенописният слой с приблизителна площ 1.25 кв.м е добре съхранен с изключение на местата, унищожени от кореновата сисктема на масивните близо 100-годишни борови дървета. аративният стил на оцелелите стенописни фрагменти, както и някои находки от наоса насочват към датировка на църквата не по-рано от ХІІ и не по-късно от ХІV в. Комплексът е престанал да съществува вероятно малко след падането на областта под османско владичество през втората половина на ХІV в. Същевременно други артефакти от проведените археологически разкопки, като вторично ползвани фрагменти от пластичната олтарна преграда, позволяват и по-ранна датировка, която тепърва предстои обективно да се прецизира. Намерената керамиката, макар силно фрагментирана, е изключително разнообразна (палеолитна, тракийска, римска вносна, късноантична и средновековна, включително и от Второто българско царство) и свидетелства за широк хронологичен диапазон. По този начин само се потвърждава предположението, че районът на Чепинското корито е бил заселен без прекъсване от хилядолетия до наши дни. Паралелни църковни паметници в самия днешен град указват за съществуването на организирана християнска община и епископски център тук още през V век.

  4. Пещера "Лепеница"

    "Лепеница" се намира на около 15 км южно от Ракитово. Развита е по левия бряг на река Чукура. Пещерата е относително добре проучена

    "Лепеница" се намира на около 15 км южно от Ракитово. Развита е по левия бряг на река Чукура. Пещерата е относително добре проучена - картирани са три нива с обща дължина около 1500 метра. В пещерата "Лепеница" могат да бъдат видяни почти всички характерни за пещерния свят форми - сталктити, сталагмити, сталактони, драперии, синтрови езера. Пещерата се стопанисва от сдружение "Суткя" и посещението и става задължително с придружител от страна на сдружението. Пещерата е отворена за посещения в периода Април - Ноември. До "Лепеница" може да се достигне по асфалтов (10 км) и горски макадамов път (2 км) от Велинград по поречието на едноименната река или от Ракитово по асфалтов път през местностите Блатца и Ремово (15 км) и макадамов път (2 км).

  5. Резерват "Мантарица"

    Резерватът "Мантарица" се намира южно от град Ракитово. Обявен е през 1968 година с цел да се запазят вековните иглолистни и смесени гори

    Резерватът "Мантарица" се намира южно от град Ракитово. Обявен е през 1968 година с цел да се запазят вековните иглолистни и смесени гори, които представляват естествено местообитание на глухаря. Територията на резервата обхваща местностите "Петлите", "Кайнаците" и "Мантарица". Разположен е северно от най-високия в тази част на Родопите връх — Голяма Сюткя (2186 т). На северозапад и север се спускат много други била, които очертават водосборните басейни на реките Бежаница, Чукура, Хремчица и Стара река. Най-характерното било в района е Пашино бърдо — вододел между реките Хремчица и Стара река. Билото Харманите е вододел между Стара река и дола Тупавиците. С обширните си билни заравнености релефът на резервата е типичен за Западните Родопи. В района има и много карстови форми. По-голямата част от резервата попада в среднопланинскятя подобласт на планинската климатична област. Само най-високите части са във високопланинската климатична подобласт. Средногодишните температури са 8—10 С. Средните януарски температури са отрицателни - обикновено под – 2°С, а средните юлски – 14 – 16 С. Годишната сума на валежите е около средната за страната – 550 – 700 mm. Специални проучвания на флората и на фауната в резервата не са правени, поради което не е известен целия видов състав. Най-разпространен е Смърчът (Picea abies), но чистите смърчови гори са малко. Най-често смърчът се придружава от Ела (Abies alba), от Бук (Fagus sylvatica) и от Бял бор (Pinus sylvestris). 
    Почти всички смърчови гори са 100—130-годишни. Пълнотата им е 0,5—0,8. Дърветата са много високи. Средно височината им се движи между 22 и 27 т, но отделни дървета достигат над 40 т. На второ място по разпространение след смърча е елата, което е рядкост за иглолистните гори в нашата страна, защото почти навсякъде тя отстъпва на смърча и на белия бор. Еловите гори са в много добро състояние. Средната възраст на дърветата е от 90 - 100 до 130 – 140 години. По височина на стъблата тези гори не отстъпват на смърчовите. 
    В резервата са разпространени едри бозайници, характерни за нашите гори — благороден Елен (Cervus elephas), Сърна (Capreolus capreolus), Дива свиня (Sus scropha) също и Мечка (Ursus arctos). 
    Среща се и Глухарът (Tetrao urugalis), за който Мантарица предлага отлични условия.
    "Мантарица" е включен в световната мрежа "Човек и биосфера". Програмата “Човекът и биосферата” е създадена от ЮНЕСКО в началото на 70-те години на XX век. Тя цели изграждането на научна основа, насочена към подобряване на взаимоотношенията между хората и обкръжаващата ги среда. Акцентът е разумното използване и опазването на природните ресурси.

  6. Базилика в м. "Николица"

    Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси

    Църквата в местността Николица, гр. Ракитово е раннохристиянска, трикорабна, кръстокуполна базилика. Построена е през периода ІV – VІ век от тракийското племе беси, което в края на ІV век приема християнството от мисионера епископ Никита Ремесиански. Съществувала е до средата на ХVІІ век, разрушена до основи след помохамеданчването на Чепинския край. Два века е забравена, но некрополът около нея се използва до ХІХ век. Върху останките й е построен параклис през 1923 година.
    Базиликата е разкрита от археолозите през 1962 година. Размерите й са 32 х 17 метра. На изток тя завършва с три различни апсиди. Средната е тристранна отвън и полукръгла отвътре, а страничните са кръгли отвън и отвътре. На запад църквата завършва с притвор, който е бил на два етажа. От двете страни на притвора са построени допълнителни помещения, завършващи с кръгли апсиди. Северното помещение е разчистено и е било баптистерий, а южното не е разчистено, защото попада под стадиона. От притвора се е влизало в главното помещение (централения кораб) на църквата през Триумфална арка. На запад притворът е завършвал с три полукръгли ниши, което е уникален архитектурен елемент – подобно оформяне на фасада на църква не е открито до момента.
    Стените на църквата са с дебелина 1.30 метра. Основте й са на дълбочина 1.70 метра. Върху квадратното помещение, което се образува от пресичането на главният кораб с напречния, се е издигал купол, който е почивал върху четири перпендикулярни една на друга арки. В църквата се е влизало освен от запад през притвора и Триумфалната арка и директно от север и юг през врати на страничните помещения (кораби). В пода на централната апсида е открита малка крипта, в която са съхранявани мощите на неизвестен светец. 
    По своята архитектура тази базилика е сходна на църквата „Св. София” в София, на базиликата над Белово, на Еленската църква при Пирдоп, които са построени през същия исторически период.

  7. Часовниковата кула

    Часовниковата кула в Ракитово е построена през 1872 година и до днес е с действащ часовников механизъм.

    Часовниковата кула в Ракитово е построена през 1872 година и до днес е с действащ часовников механизъм. За построяването й дарители са били Муса ефенди и синъ му Хасан ефенди. Намира се на скат на рида Бърдо, в източния край на града. Кулата е висока е 18,6 m, а стените ѝ са дебели 0,8 m. Кулата се състои от две основни части - каменно тяло с квадратна основа, чиито ъгли са скосени и ѝ придават осмоъгълна форма. Долната част на дървената надстройка е осмостенна, обшита с дъски. Завършва с коничен покрив. Притежава двациферблата обърнати на запад към града.

  • Забележителности

Обширните горски масиви южно от Ракитово, красивите гледки и многобройните исторически руини възбуждат въображението и приканват посетителя да надникне

Обширните горски масиви южно от Ракитово, красивите гледки и многобройните исторически руини възбуждат въображението и приканват посетителя да надникне в тази част на Родопите. 
Третият по височина родопски връх - Голяма Сютка (2186 м.н.в), резервата "Мантарица", живописните местности "Ремово", "Блатца", "Качаков чарк", "Чукурска поляна" и "Пашино бърдо", крепостта "Цепина" и укрепленията "Кулата - Градот", "Калинката", "Пелевата кула", "Калето" и "Пашино бърдо" са само част от богатата палитра, която ракитовкия район предлага на своите гости.
 

  1. Костандово - "Мел" - м. "Ушите" - курорт "Цигов чарк" - 4.5 часа
  2. Ракитово - м."Раеви ливади" - курорт "Цигов чарк" - 3 часа

    От центъра на Ракитово се насочвате на изток. Пресичате реката и по улица "Борова гора" излизате извън града. Следвате макадамов път

    От центъра на Ракитово се насочвате на изток. Пресичате реката и по улица "Борова гора" излизате извън града. Следвате макадамов път, който се движи сред поляни и ливади, и постепенно навлиза в долината на река "Калинката". За около 40 - 50 минути достигате до приятна поляна, сред боровата гора, в дясно от която личат останките на бившите овчарници. Това е местността "Раеви (Равни) ливади". Вляво под пътя има чешмичка и това всъщност е последната вода по пътя до Цигов чарк. Продължавате на север, изкачвайки се по склоновете на "Кулата - Калинка". Вляво (от северозапад) идва друга маркирана пътека от Ракитово. Продължавате в източна посока и скоро излизате на седловинна поляна югоизточно от "Кулата - Калинка". При желание може да се изкачите за около 15 минути до темето на връхчето и погледнете руините от старото укрепление. От седловината следва стръмно изкачване по каменист път, който след няколко серпентини ви отвежда до билото. Това е най-високата точка по маршрута и оттук се открива хубава гледка към водите на язовир "Батак". Продължавате по горския път и за 10 минути слизате до шосето, следящо крайбрежието на язовира. По това шосе вдясно за около 30 - 40 минути достигате до центъра на куросрта "Цигов чарк".
    Маршрутът е маркиран с червен цвят.
    Маршрутът е подходящ за пешеходен и вело туризъм.

  3. Ракитово - м."Блатца" - м."Ремово" - пещера "Лепеница" - 4.5 часа

    Маршрутът започва от центъра на Ракитово. Насочвате се към улица "Бял път", по която излизате от градчето и поемате по шосето към местността "Блатца"

    Маршрутът започва от центъра на Ракитово. Насочвате се към улица "Бял път", по която излизате от градчето и поемате по шосето към местността "Блатца". След горския пункт следите вдясно за пътека, която пресича завоите на шосето и набира височина. На няколко пъти пресичате пътя или се движите по него и за около час и половина се изкачвате до билната местност "Блатца" (около 1200 м.н.в.). На седловинната поляна изоставяте шосето и по горски път се спускате на югозапад в поречието на малка река. След около 30 - 40 минути достигате отново до асфалтовия път. Пресичате го и поемате по горския път, спускащ се към река Хремщица. Слизайки до реката е необходимо да я пресечете и да поемете по стръмния склон в южна посока. Пътечката ви отвежда отново на асфалтовото шосе, на около 500 метра преди местността "Ремово". Скоро достигате и открити поляни с хубава гледка към масива на връх Сютка и множество малки вили пръснати из поляните - това е местността "Ремово". Продължавате по шосето и в най-високата точка на билото следите за пътека, отбиваща се вдясно (запад) по билото наречено Джурковица. Поемате по тази пътека и със стръмно спускане за около 30 минути слизате до пещерата "Лепеница". 
    Маршрутът е маркиран със зелена маркировка.
    Маршрутът е подходящ за пешеходен туризъм.

  • Маршрути

Разположен в полите на родопския дял Баташка планина, Ракитово е отличен изходен пункт за посещение на множество природни и културно-исторически обекти.

Разположен в полите на родопския дял Баташка планина, Ракитово е отличен изходен пункт за посещение на множество природни и културно-исторически обекти. Оттук в южна посока, горски пътища и пътеки водят към местносттите "Пашино бърдо", "Блатца" и "Ремово", резервата "Мантарица" и връх Голяма Сютка. На изток за около два часа може да се отиде до курорта "Цигов чарк" и язовир "Батак". В съчетание с автомобилен превоз могат да бъдат посетени крепостта "Цепина" и музея на палеонтологичното находище при село Дорково. Тук са описани част от маркираните туристически маршрути, които са подходящи са пешеходен и вело туризъм.

  • Туристически услуги

Ракитовското сдужение "Суткя" предлага на посетителите на района добър избор от преживявания сред природата или пещерния свят.

Ракитовското сдужение "Суткя" предлага на посетителите на района добър избор от преживявания сред природата или пещерния свят. Освен посещението на пещерата "Лепеница", което се осигурява постоянно от Април до Ноември, с помощта на водачите от сдружението можете да посетите някоя от по-слабо известните пещери в района, да се разходите до крепостта "Цепина", да преминете по въжената градина "Бърдоландия" или просто да бродите из многобройните горски пътеки над Ракитово. Повече информация за дейността на сдружението, можете да видите на www.sutkya.org 

  • Общо описание
  • Забележителности
  • Маршрути
  • Туристически услуги